Ако извадят Плевнелиев на тезгяха

Уикенд, 21 - 27 май 2016 г.

И, ей така - с шеги и закачки започна кандидат-президентската надпревара.

Тя и така ще си свърши - пак с шеги и закачки. Особено, ако Бойко наистина сложи на тезгяха Плевнелиев.

Известни са вече поне две миски, плюс певицата Луна, които ще му правят компания там.

Марешки също е готов – и ако намали поне за още три месеца цената на бензина, като нищо може да се превърне в лидер на надпреварата. В края на краищата, хората не сипват Плевнелиев в резервоарите на колите си.

Марешки изтърси и един лаф, който трябва да ни подскаже, че не си поплюва: Не бил насекомо, а боец.

Това обаче, всъщност, е лаф на Роберт Де Ниро. Когато хората от “Юнайтед Артистс” се притесняват, че “Разяреният бик” е твърде натуралистичен и никой не би искал да гледа такъв отблъскващ главен герой, Де Ниро упорито повтаря: „Той не е хлебарка!“

Та и Марешки не е хлебарка, а боец.

На сергията ще има и други сериозни кандидати – например, любимецът на Карбовски Владо Кузов, който каза, че е време да имаме гей президент. Не е лоша идея - особено ако за вицепрезидент вземе някого от патриотичните формации.

Само преди няколко седмици Бойко говореше, че няма смисъл да издигат кандидат, който ще ги предаде – намекът беше ясен, понеже досега не са издигали друг, освен Плевнелиев.

Сетне същият симпатяга стана много приемлив. Бойко и по-рано го е наричал „перфектен“, но сега го освежи с голямата баданарка.

Самият Бойко ту няма да се явява, после казва да не го дразнят, защото ще се яви, още по-сетне пък казва, че се е шегувал. Така с шегички напредват към изборите. Ако пак заложат на Плевнелиев, майтапът ще бъде пълен – макар че ще свърши с голямо реване.

А заради жанровите особености на надпреварата – меланж от фантастика и комедия – накрая и Слави може да се яви; или най-малкото да прати Виктор Калев, който толкова добре се представя в образа на Плевнелиев, че дори не се пита, дали наистина е президент – или не е, както непрекъснато се тормози самият Плевнелиев. А Калев може като нищо и да спечели кампанията – ако продължават така да оценяват и преоценяват сегашния президент.

Тия дни Бойко казал, че Пл. е носител на „евроатлантическите ценности“.

Наистина, той под път и над път се кълне в тия ценности, но това все още нищо не означава. Такива като него колкото щеш – някои от тях и от по-отдавна са далеч по-старателни целувачи, а и са по-грамотни слагачи. Един Соломон Паси е идеален в това отношение.

Лошото е, че Плевнелиев е само по клетвите. Той друго няма. Факт е, че е човек без сериозна биография, без респектиращо минало - ако изключим предишния му живот като ирландска овчарка. Той просто си е един късметлия-случайник. Представете си го в края на 2011 година, когато Бойко го назначи за президент, като подлъга собствените си избиратели. Какво имаше в биографията си Плевнелиев? Някаква не особена ясна, а може би и не особено чиста кариера като предприемач, сетне министър на строителството, което си е нищо, като се има предвид, че Главният Строител бе Бойко. Пл. беше неговият личен сомелиер,който му подаваше бутилките шампанско, за да ги разбива Бойко в багерите.

Който иска пак да го извади на тезгяха, нека да е така любезен да съобщи, какво е представлявал по онова време. Нищо и половина - освен че бе посочен от Бойко.

А какво представлява пет години по-късно, е ясно на всички.

Истината е, че днес Бойко няма подходящ кандидат. Далеч по-честно е да посочи Фандъкова - тя е напълно подходяща, има приемлив публичен образ, управлява столицата няколко мандата, прибрана и въздържана е.

Единственият й недостатък е, че е завършила руска филология.

Това може и да изглежда подозрително на хората от американското посолство, които най-вероятно лансират Плевнелиев. Неговите шутовщини със сигурност не им правят впечатление, след като посланик тук беше един по-голям шут – Джеймс Уорлик. Той пък мислеше българите за идиоти, та не се посвени и дори игра, с няколко сакати реплики, себе си в един телевизионен сериал; посещаваше съмнителни дискотеки и всичко останало - все в шутовската традиция на новата дипломация.

Но ако Бойко се подаде на натиска - ако приемем, че такъв има - той ще шаржира още повече президентската институция. Това ще го компрометира без никаква нужда пред публиката.

Някой трябва да каже на адвокатите на Плевнелиев, че страстните му клетви в преданост изобщо не са достатъчни, за да бъде изваден отново на тезгяха.

А и този път ще е далеч по-трудно да го продадат. От 2011 година насам се случиха много неща - и колкото и да се смята, че избирателите нямат памет, те все си спомнят нещичко. Веднъж онзи Уорлик го качи тайно на американски самолет и го отведе направо в Афганистан – нарушавайки всички протоколи и всякакво приличие. Американците дори и с Нориега - панамският президент-наркодилър не са се отнасяли с подобно пренебрежение. Закараха го като колет някакъв в Афганистан, все едно, че не е държавен глава .

Преди пет години избирането на Плевнелиев бе представяно като поредния триумф на Бойко. Но резултатите съвсем не бяха толкова триумфални - Калфин изостана само с около пет процента. И то, защото Станишев извъртя един от подлите си номера. По-късно се целуваше театрално с Местан на Орлов мост – това беше една мазна, фалшива целувка. Обаче същият този Станишев се направи на глух, когато след първия тур Доган каза в НДК, че нощта е „бременна с целувки“. Дори човек като Станишев, който винаги се е грижил единствено за собствения си интерес, би могъл да схване подтекста. Но той пренебрегна предложението на Доган - и ДПС не гласува за Калфин на балотажа. Сега в БСП нагласите са съвсем други и те няма да се държат толкова олигофренски. А и на немалко хора са им омръзнали победите на Бойко. Има пресищане, колкото и прислужващите медии да се правят, че не го виждат. Те продължават да представят Бойко така, че все едно гледат Геловани в образа на Сталин. Обаче Вожда изгледал изпълнението на Михаил Геловани и накрая се троснал: „Не знаех, че съм толкова красив и толкова умен!“

Разбира се, известно е, че личната почтеност и преданост в българските политически нрави е достигнала дъното, ако изобщо още съществува. Но какъвто и дефицит от личности да има, винаги може да се намери подходящ човек – най-вече ампутиран от нагона за шутовщини и който докрай ще остане в зоната на въздържаността и приличието.

Любопитни са твърденията на Първанов, че в монтирането на Пл. на сергията пръст има чужда сила – Америка, разбира се, но Първанов не го казва направо. Това обаче е малко вероятно - никой в официален Вашингтон пет пари не дава за Пл., както и, впрочем, за останалите български първенци. Между другото, във Вашингтон напоследък най-често ходи Цветанов - а е изключено той да донесе в София вест, благоприятна за Пл.

Неофициалните ходатайства за сегашния президент най-вероятно вървят от американското посолство в София - и още по-вероятно от онзи кръг, който усърдно гравитира там. Това е Мрежата за Сплетни, която американците изградиха малко случайно, а сега вероятно и те са изненадани от активността й. В нея има доста майстори в изплитането на разни паяжини, в които нашите будали-политици висят като мухи. Разбира се, американците няма да имат нищо против да бъде пласиран Пл. - той е привлекателно наивен, цар е на нелепостите, слаб човек е – и затова е добре дошъл на тезгяха. Така ще отнемат в някаква степен и скоростта на Бойко, на когото едва ли имат кой знае колко доверие.

Радан Кънев постигна целта си, като очерта Пл. в една неизгодна перспектива, понеже да си кандидат на ДСБ не е голямо щастие. Радан каза, че президентът бил алтернатива на „популисткото говорене“ – и очевидно визираше Бойко. Но докатоБойко все гледа да угоди, поне словесно, на публиката, другият гледа да се хареса само на себе си.

Тъй или иначе, Кънев постигна своето - и още преди да го хвърлят на тезгяха, Плевнелиев изглежда безпомощно разчекнат - нито от дясно го харесват, нито, естествено, от ляво. Кой тогава ще си го купува, какъв ще е българинът, който ще гласува за него, какъв профил ще има този странник? Номерът на Бойко – „Гласувайте за тогова, понеже, всъщност, гласувате за мен“ - вече не минава.

Но друго е далеч по-важно: с препотвърждаването на избора на немощния Плевнелиев, Бойко само още веднъж ще напомни, как навремето, като опитен фокусник, извади от ръкава си зайчето Плевнелиев, но то се оказа пластмасово. Сякаш искаше да докаже, че в България всеки вече може да стане президент - стига да е достатъчно усърден послушник.

И така, Случайното в българската политика достигна своята Кулминация.

Този избор компрометира Бойко – макар че личният му, много продуктивен политически опит, се развиваше постъпателно и се подчиняваше на съвсем други правила.

Представянето на Плевнелиев на днешния избирател ще бъде извънредно трудна, дори невъзможна задача. Той е кошмар за ония тарикати, които продават „образи“ - дори най-обиграния и опитен търгаш-имиджмейкър ще се види в чудо, как да го продаде. Как, наистина, да се направи този фокус?

Представител на новата „буржоазия“, която за съвсем кратко време се възмогна; човек, израсъл в лява среда - обаче чудото се случило и внезапно той припознал, макар и със закъснение, „евроатлантическите ценности“.

Има стотици хора, които стоически се домогваха и отстояваха истинските западни ценности. Да не споменавам излишно личности като Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Алекс Алексиев, Атанас Славов, Димитър Бочев… - край нямат. Плевнелиев е късният продукт на приспособяването, поръчковият защитник на тия ценности. Той няма да ни достави отговор на въпроса, как е станал „европоид“. Не вярвам, че случайни хорица/безкнижници могат да ни „продават“ истинските европейски стандарти. А отгоре на всичко, Плевнелиев досега не е казал и една свястна дума за Българската Съдба“. Той няма сетива за това, както и за приближаващата Буря. Той може да отиде с бронетранспортьор в удавеното село Бисер, колкото да се направи на Елцин - поне да се беше напил - и толкова. Проява на „евроатлантическа ценност“ ли беше мимолетното му посещение в това клето село, което той отдавна е забравил?

И, впрочем, ако припознаването на въпросните ценности трябва да минава през нощуването по германските „паркинзи“, то най-бързо и най-напред ги приеха нашите циганя, които първи населиха паркингите, подлезите и парковете на големите европейски градове. Нашите „европийци“, от които толкова пропищя Европа - та чак кмета на белгийския град Гент идва специално тук, за да си ги вземем обратно. Нашите лебеди!

И все се сещам за притчата на Радичков за циганина, който гледал, как циганетата му се въргалят из калната локва и накрая рекъл: „Ах, лебеди мои!“

Тази притча се отнася, впрочем, с пълна сила и до нашите политици – „Ах, лебеди наши!“…

Плевнелиев просто е един ситуационен, сезонен „евроатлантик“, нищо повече. Той направи много, за да накърни нагласите към президентството ката към сериозна институция.И как тогава ще го продадеш с комичните му изпълнения, които нямат край? Може би в очакванията си Бойко вижда един евентуален успех на Плевнелиев като поредния свой личен триумф, който ще трасира пътя към следващите парламентарни избори. Ами, ако Пл. не бъде продаден успешно – тогава, какво ще се случи? Отговорът е ясен.

Ако сме опрели до там да твърдим, че някой заслужава втори бонус, просто защото изповядва „евроатлантически ценности“, Историята направо ще се задави от смях.

Тя друго очаква от нашите политици - да не са само мехове за празни приказки, толкова присъщи на Плевнелиев. И, освен това, какви са тия „евроатлатически ценности“, когато днешна Европа направо е клекнала пред бежанските орди - а пък „нашият“ Дейвид е замислил – с пълно основание - да натири три милиона европейски граждани от Острова?

Тези въпроси край нямат, а отговори липсват.

Една Фандъкова далеч по-добре ще свърши работа на ГЕРБ.

По дяволите, не можа ли тази симпатична жена да завърши немска филология?