Постинг
31.05.2016 10:39 -
Президент и плъх в устата. Кеворк за случайния президент.
Автор: ozgojovan
Категория: Политика
Прочетен: 705 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2016 10:49
Прочетен: 705 Коментари: 1 Гласове:
-1
Последна промяна: 31.05.2016 10:49
Президента мислеше, че е подкрепян от народа, който не знаеше това как им висят плъхове от устите
Уикенд, 28 май - 3 юни 2016 г.
Само си представете, какви небивалици ще дрънка Плевнелиев след година-две. Той е истинският Барон Мюнхаузен в българската политика – имало е, има и други, но такъв фантазьор рядко се среща… Например, Симеон, екс-царят, също си пада по измислиците - изглежда смята, че те са част от монархическото достолепие. Неговата любима маневра обаче са отмятанията от веднъж казаното. Може да са го чули милиони хора, но той хладнокръвно ще ви уверява, че сте се заблудили. Наскоро най-безсрамно излъга и за една много известна картина на Салвадор Дали, тя е рисувана през 1939 година и се нарича „Българското дете, ядящо плъх“ – Дали използва детска снимка на Симеон и това е вън от съмнение. Някой се сети за въпросната картина през 2008 година, но по-малко от десет години по-късно Симеон вече твърди, че това е лъжа. Ако му кефне, или делото в Страсбург за имотите му се закучи, като нищо скоро може да отрича, че е бил български премиер. Тия хора, същият е и Плевнелиев, ви смятат за тъпаци, за същества, които не са се развили дотам, че да помнят. Безпаметни хора, удобни за словесни шикалкавения. Дьо Гол казваше: "Политиката е изкуството да поставиш илюзиите си на мястото им". Тази фраза трябва да бъде редактирана специално за нашите политически фантазьори – те обаче трябва да сложат юзди на лъжите си. Тия дни на Франкфуртското летище един американец ядно говореше на някого по телефона си: колко нелепо трябвало да стигне до нужния му изход. „През задника си до лакътя си“ – тъй рече той. Ето, по този начин стигат и нашите политици до народа си. Тоест – никак. Плевнелиев, както влезе, така и ще излезе от президентството – със смущаващо неприличие. В словото си - с което обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат - той отново изпусна нещо съвършено безтактно. Заяви, че се „радвал на народната подкрепа“?! Не знам да има, особено у нас, нормален политик, който да има право да каже това подобно неща. Това би било опасно за душевното му здраве, дори ако тази фантазия само му мине през главата. По-опасно ще е и от това да му виси плъх от устата. Но Плевнелиев спокойно ни го съобщава – всъщност, излиза от някаква невзрачна чакалня на Историята, предназначена за също тъй невзрачни „политици“ – и ни прочита епикризата си: Трайно разстройство в себепознанието, невъзможност то да бъде контролирано. Имал народната подкрепа?! Гледах го на празника на Стоичков, беше натъкмен до Неофит - възторжено подпяваше „Мила Родино“, и утре като нищо може да каже, че многохилядната публиката е била дошла заради него. Такъв човек нанася непоправими щети изобщо на общуването с народа - защото си позволява да лъже за негова сметка, и по този начин го унижава. Дори Апостола, когото Пл. под път и на път нахално цитира, а и преиначава, не би си позволил да каже нещо подобно за „народната подкрепа“. Нещо повече: той взида в греховното ни ДНК своето неразгадаемо „Народе????“ - за да живеем и се терзаем с тази загадка. И така ще е по-справедливо - иначе няма да понесем срама. Плевнелиев обаче благодари - на същия този народ - за подкрепата. И се глуми, сякаш е насаме с някой плъх от канцеларията си, с чуждата фраза „Един път президент – завинаги президент!“ Е, да, винаги ще останеш като най-блестящото недоразумението в тази институция. Магистралната му неувереност го подтиква да пренебрегва ония задръжки, с които би се съобразил дори един обикновен човек. Годините, прекарани в президентството, окончателно го освободиха от една разумна представа за самия себе си. Например, казва, че няма да се кандидатира отново – и сякаш го вярва. А той никога не е се е кандидатирал – той просто беше посочен, насаден, присаден и пр. Посочен бе с пръст от Опекуна си – а за Историята днес този пръст сигурно вече изглежда като среден пръст. Сега е любопитно, как ще бъде възнаграден, какъв пост ще получи заради усърдното си, а в доста случаи и комично послушание. Корупцията на това ниво е чудовищна – например, един друг послушник, бившият външен министър Николай Младенов е „комисар“ на ООН, шеф е на мисията на Организацията за Ирак. И там всичко се развива блестящо. Салвадор Дали, за когото стана дума по-горе, разказва следната история. Докато бил в Италия, на Пикасо му потрябвал етер, отишъл в една аптека, и понеже не знаел езика, го нарисувал на аптекаря. Да нарисуваш етера не е от най-лесните неща. Каква е връзката с Плевнелиев – сами ще се досетите. Сещам се и за един епизод от книгата на Кавъндиш “Вътрешно разузнаване”. Бившият служител на МИ-5 разказва следната история. В един мразовит зимен ден, в малко селце на стотици километри от Москва, селянин намира премръзнала птица със счупено крило и решава да я сложи в купчина с тор, за да се сгрее. Малко по-късно по пътя се задава друг селянин, който чува щастливо пеещото птиче, изважда го от купчината тор и го сготвя за вечеря. Според Кавъндиш, в тази стара история има три поуки: Не вярвай, че всеки, който те бута в лайната, е твой враг. Не вярвай, че всеки, който те изважда от лайната, ти е приятел. Ако си потънал в лайна, е добре да си траеш.
*** Какви глупости пропуснахте през почивните дни около 24 май? Би Ти Ви обяви следната анкета в обедните новини на 23 май: „Ще има ли още конфликти като този Гърмен преди изборите?“ Първи предлаган отговор: „Да, целта е да не се говори за по-важни неща“. Келявите избори, за някои, са по-важни от поредния епизод от Големия Сблъсък! Между другото, телевизиите упорито наричат циганите „роми“. Жалка картинка: народът говори за цигани, журналистите – за роми. И тъй, докато хората са разтерзавани от циганите, ромите ще гласуват. *** Кунева пък се изрепчи: Радан Кънев нанесъл много тежък удар на президента - с издигането на кандидатурата му - и по този начин го отказал от втори мандат. Подобно твърдение е невъзможно за нормалния разум: ДСБ са най-дясната партия, Плевнелиев пък е ястребът на „десните“, макар инак да си е едно славейче. Как тогава Кънев злепоставя Пл.? Или вече и „десните“ се делят на цигани и роми? И в този случай виси някакъв плъх от устите им. *** Според външния министър Митов, не бива да имаме никакви притеснения около бежанските орди. Той дори се похвалил: „Страната ни е по-готова за миграционния поток от всички останали, тя се оказа по-готова и от Германия в определен момент“. Това го казва Митов. Изглежда, още не е излязъл от сватбената си дрямка. Защото, според доклад на германското правителство, изготвен въз основа на данни на германското разузнаване, бежанският поток организирано се пренасочва към България. И очакванията не са никак розови. На кого да вярваме – на нашите сватбари или на германските служби? Събудете се – и изплюйте плъховете.
Уикенд, 28 май - 3 юни 2016 г.
Само си представете, какви небивалици ще дрънка Плевнелиев след година-две. Той е истинският Барон Мюнхаузен в българската политика – имало е, има и други, но такъв фантазьор рядко се среща… Например, Симеон, екс-царят, също си пада по измислиците - изглежда смята, че те са част от монархическото достолепие. Неговата любима маневра обаче са отмятанията от веднъж казаното. Може да са го чули милиони хора, но той хладнокръвно ще ви уверява, че сте се заблудили. Наскоро най-безсрамно излъга и за една много известна картина на Салвадор Дали, тя е рисувана през 1939 година и се нарича „Българското дете, ядящо плъх“ – Дали използва детска снимка на Симеон и това е вън от съмнение. Някой се сети за въпросната картина през 2008 година, но по-малко от десет години по-късно Симеон вече твърди, че това е лъжа. Ако му кефне, или делото в Страсбург за имотите му се закучи, като нищо скоро може да отрича, че е бил български премиер. Тия хора, същият е и Плевнелиев, ви смятат за тъпаци, за същества, които не са се развили дотам, че да помнят. Безпаметни хора, удобни за словесни шикалкавения. Дьо Гол казваше: "Политиката е изкуството да поставиш илюзиите си на мястото им". Тази фраза трябва да бъде редактирана специално за нашите политически фантазьори – те обаче трябва да сложат юзди на лъжите си. Тия дни на Франкфуртското летище един американец ядно говореше на някого по телефона си: колко нелепо трябвало да стигне до нужния му изход. „През задника си до лакътя си“ – тъй рече той. Ето, по този начин стигат и нашите политици до народа си. Тоест – никак. Плевнелиев, както влезе, така и ще излезе от президентството – със смущаващо неприличие. В словото си - с което обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат - той отново изпусна нещо съвършено безтактно. Заяви, че се „радвал на народната подкрепа“?! Не знам да има, особено у нас, нормален политик, който да има право да каже това подобно неща. Това би било опасно за душевното му здраве, дори ако тази фантазия само му мине през главата. По-опасно ще е и от това да му виси плъх от устата. Но Плевнелиев спокойно ни го съобщава – всъщност, излиза от някаква невзрачна чакалня на Историята, предназначена за също тъй невзрачни „политици“ – и ни прочита епикризата си: Трайно разстройство в себепознанието, невъзможност то да бъде контролирано. Имал народната подкрепа?! Гледах го на празника на Стоичков, беше натъкмен до Неофит - възторжено подпяваше „Мила Родино“, и утре като нищо може да каже, че многохилядната публиката е била дошла заради него. Такъв човек нанася непоправими щети изобщо на общуването с народа - защото си позволява да лъже за негова сметка, и по този начин го унижава. Дори Апостола, когото Пл. под път и на път нахално цитира, а и преиначава, не би си позволил да каже нещо подобно за „народната подкрепа“. Нещо повече: той взида в греховното ни ДНК своето неразгадаемо „Народе????“ - за да живеем и се терзаем с тази загадка. И така ще е по-справедливо - иначе няма да понесем срама. Плевнелиев обаче благодари - на същия този народ - за подкрепата. И се глуми, сякаш е насаме с някой плъх от канцеларията си, с чуждата фраза „Един път президент – завинаги президент!“ Е, да, винаги ще останеш като най-блестящото недоразумението в тази институция. Магистралната му неувереност го подтиква да пренебрегва ония задръжки, с които би се съобразил дори един обикновен човек. Годините, прекарани в президентството, окончателно го освободиха от една разумна представа за самия себе си. Например, казва, че няма да се кандидатира отново – и сякаш го вярва. А той никога не е се е кандидатирал – той просто беше посочен, насаден, присаден и пр. Посочен бе с пръст от Опекуна си – а за Историята днес този пръст сигурно вече изглежда като среден пръст. Сега е любопитно, как ще бъде възнаграден, какъв пост ще получи заради усърдното си, а в доста случаи и комично послушание. Корупцията на това ниво е чудовищна – например, един друг послушник, бившият външен министър Николай Младенов е „комисар“ на ООН, шеф е на мисията на Организацията за Ирак. И там всичко се развива блестящо. Салвадор Дали, за когото стана дума по-горе, разказва следната история. Докато бил в Италия, на Пикасо му потрябвал етер, отишъл в една аптека, и понеже не знаел езика, го нарисувал на аптекаря. Да нарисуваш етера не е от най-лесните неща. Каква е връзката с Плевнелиев – сами ще се досетите. Сещам се и за един епизод от книгата на Кавъндиш “Вътрешно разузнаване”. Бившият служител на МИ-5 разказва следната история. В един мразовит зимен ден, в малко селце на стотици километри от Москва, селянин намира премръзнала птица със счупено крило и решава да я сложи в купчина с тор, за да се сгрее. Малко по-късно по пътя се задава друг селянин, който чува щастливо пеещото птиче, изважда го от купчината тор и го сготвя за вечеря. Според Кавъндиш, в тази стара история има три поуки: Не вярвай, че всеки, който те бута в лайната, е твой враг. Не вярвай, че всеки, който те изважда от лайната, ти е приятел. Ако си потънал в лайна, е добре да си траеш.
*** Какви глупости пропуснахте през почивните дни около 24 май? Би Ти Ви обяви следната анкета в обедните новини на 23 май: „Ще има ли още конфликти като този Гърмен преди изборите?“ Първи предлаган отговор: „Да, целта е да не се говори за по-важни неща“. Келявите избори, за някои, са по-важни от поредния епизод от Големия Сблъсък! Между другото, телевизиите упорито наричат циганите „роми“. Жалка картинка: народът говори за цигани, журналистите – за роми. И тъй, докато хората са разтерзавани от циганите, ромите ще гласуват. *** Кунева пък се изрепчи: Радан Кънев нанесъл много тежък удар на президента - с издигането на кандидатурата му - и по този начин го отказал от втори мандат. Подобно твърдение е невъзможно за нормалния разум: ДСБ са най-дясната партия, Плевнелиев пък е ястребът на „десните“, макар инак да си е едно славейче. Как тогава Кънев злепоставя Пл.? Или вече и „десните“ се делят на цигани и роми? И в този случай виси някакъв плъх от устите им. *** Според външния министър Митов, не бива да имаме никакви притеснения около бежанските орди. Той дори се похвалил: „Страната ни е по-готова за миграционния поток от всички останали, тя се оказа по-готова и от Германия в определен момент“. Това го казва Митов. Изглежда, още не е излязъл от сватбената си дрямка. Защото, според доклад на германското правителство, изготвен въз основа на данни на германското разузнаване, бежанският поток организирано се пренасочва към България. И очакванията не са никак розови. На кого да вярваме – на нашите сватбари или на германските служби? Събудете се – и изплюйте плъховете.
Следващ постинг
Предишен постинг
